Точно така започва, и така завършва почти всеки разговор тези дни. Станали сме толкова ограничени, толкова обзети от собствените си проблеми, че рядко се интересуваме от неща свързани с някого другиго. Не ни интересува наистина отговорът на тези въпроси, те сякаш са.. автоматично програмирани да изкачат от устите ни без да се замисляме.

Но не е ли така и с всичко останало?

Не се ли опитваме да улесним ежедневието си с "благородните лъжи", които могат да ни спестят малко от главоболията  за деня?

Общо приетата идея, че хората лъжат с намерението да спестят болката на любим за тях човек ,не е ли пълната противоположност на истината?

Нека бъдем честни и си го признаем. Ние не лъжем защото на тях ще им стане по- добре, само казваме това, което искат да чуят за да няма по- нататъшни драми.  Така и двете страни печелят, нали? 

Няма нужда да изпадам в продължителни разсъждения или обяснения за да разберете какво искам да кажа. Ако не сте съгласни с мен, замислете се тогава.. защо лъжете изобщо? Защо не кажете истината? Тя боли?  Или вас ви боли главата ?